Как краденият ток попада в сметките ни?
За да бъда явен за необятната аудитория ще употребявам още веднъж „ алегорията ” с „ млекарската индустрия ” която използвах пред бТВ, само че с цел да не смущавам високо професионалният понятиен уред на някои „ специалисти ” няма да назовавам електрическите централи “млекопроизводители “, а чистите електромери на ЕСО на шините на производителите и на систематичните, градски и тягови подстанции “кантари “.
И по този начин: дано разгледаме показаната на картинката нагоре опростена еднолинейна скица на квартален трафопост снадбяващ с енергия 16 потребители дружно със съвукупността от шини, разпределителни и електромерни табла, комутационна инсталация и кабели НН.
Само от изброяването на всички тези уреди към този момент ви заболя главата, нали? Затова ги назовавам алегорично опаковка (гюм) в който се „ налива ” електрическата сила (мляко), като „ наливаното ” количество се мери с балансов електромер — БЕ (кантар).
Количеството сила (мляко), потребявано от крайните битови консуматори, се мери с самостоятелни електромери — средства за комерсиално премерване — СТИ1.…16 (мерки) благосъстоятелност на разпределителното сдружение (млекарят). Използването на силата от крайните консуматори (изливането на млякото от гюма) се реализира, като част от нея се губи в описаната нагоре съвукупност от уреди (капчици мляко които остават по стените и дъното на гюма до момента в който млекарят изсипва млякото с самостоятелните ограничения в канчетата на потребителите.) Тези загуби на сила (капчици по стените и дъното) се назовават софтуерни разноски.
Ако никой от 16-те консуматори от показания образец не краде електрическа сила, сборът от показанията на 16-те СТИ(индивидуалните мерки) и софтуерните разноски (капчиците) бъде еднакъв на показанията на балансовия електромер (кантара), т.е. лявата и дясната част на първата формула от картинката ще бъдат равни. Ако обаче един от потребителите краде електрическа сила (т.е. СТИ-то му има нулево показание), лявата част на формулата ще бъде по-малка.
Преди слагането на балансовите електромери в кварталните трафопостове тази разлика въобще не е могла да бъде открита и измерена и кражбите автоматизирано са се прибавяли към софтуерните разноски които не се мерят, а се дефинират от КЕВР като % от миналата през мрежата сила. С слагането на балансовите електромери обаче пробемът с кражбите надалеч не е решен и нарушитерят от образеца не е открит, тъй като е изцяло допустимо още няколко СТИ да имат нулеви показания, защото потребителите, чиято сила мерят тези СТИ, отсъстват.
Знае се че в региона има извършител или извършители, които крадат сила, а също по този начин се знае общият общ брой от количеството на откраднатата сила и силата за софтуерни разноски. Тъй като двете не могат да бъдат измерени поотделно, всичко се „ записва ” като софтуерен разход (при капчиците). За да се откри кой тъкмо краде електрическа сила се употребяват мобилни краткотрайни балансови елктромери ВБЕ, посредством които в случай че използваме още веднъж образеца ни, 16-те консуматори се разделят на четири групи и се открива в коя или кои групи се прави кражба (показан е образец с втората формула от картинката). Тази процедура обаче изисква време и запас и до момента в който бъде открит нарушителят (а и след това) кражбите се отнасят към софтуерните разноски.
Не мислете обаче, че ЧЕЗ или някой от другите монополисти-разпределители заплаща софтуерните разноски и неотделимата тях открадната електрическа сила.
Както е известно от Закона за енергетиката, енергийните предприятия имат право да възвръщат посредством цената за транспорт или систематизиране на електрическа сила избраните от КЕВР размери на софтуерни разноски за преносната или съответната разпределителна мрежа. Тази цена се заплаща от всички консуматори в размер подобаващ на потребената от тях сила.
В горните редове е и отговорът на въпроса:
Как открадната електрическа сила влиза в сметката ни за ток?
Отговорът е: посредством оня ред във фактурата, наименуван „ Пренос през разпределителната мрежа НН ”
Ще отделя и няколко реда с цел да прегледам хипотезата, при която безсъвестен отчетник спомага за обири на електрическа сила, като манипулира или изкривява показанията на СТИ на добросъвестни консуматори.
Малко преди да бъдат приватизирани електроразпределителните сдружения се организира акция по изнасяне на електромерните табла на границата на благосъстоятелност. Поради повишаване на риска от обири на електрическа сила и с цел да се ограничи достъпа до електромерните табла в доста региони и квартали, най-много в регионите с плътно ромско население, тези табла бяха инсталирани на стълбове и то на височина 10 и повече метра. Достъпът до тях беше вероятен единствено с автовишка или специфични стълби.
След приватизацията невъзможността за достъп на потребителите до елктромерите за инспекция на показанията им, в значително случаи беше употребен от недобросъвестни отчетници, с цел да изопачават показанията на електромерите на определни консуматори в интерес на други консуматори. Поставянето на таблата на такава височина се оказа нарушаване на чл.27.(1) от „ Общите Условия “: „ Средствата за комерсиално премерване, в това число ръководещите цените устройства се разполагат по този начин, че потребителят да има опция да следи показанията на средствата за комерсиално премерване ”.
Нещо повече, през юли 2015 г. с решение на Европейския Съд в Люксембург „ ЧЕЗ-Разпределение ” беше длъжен да смъкна всички електромерни табла на такива равнища, че потребителите да могат да следят показанията на своите СТИ. Дълго време ЧЕЗнеглижираше това правосъдно решение, само че откакто бяха оповестени желанията за продажба на сдружението, през това лято стартира акция по пренасяне на електромерните табла, което пък докара до разтройване на работата по подготовката на мрежата за зимата заради заангажирането на ремонтни екипи с акцията. А на тези, които се нуждаят от доказателства за това дали са вероятни операции и изкривяване показанията на СТИ от страна на отчетници или чиновници по подръжката, ще препоръчам да прочетат жалбата на Румен Костадинов Григоров с вх № Е-11ИН-00–300/03.08.2017, както и констативния протокол на КЕВР по тази тъжба.
А в този момент и до каква степен остри и несправедливи са изявленията ми против настоящия член и някогашен ръководител на КЕВР Светла Тодорова за ролята, която има, за това че до 2013 г. софтуерните разноски са с ненормално високи равнища. От протоколите с въпроси и отговори извършени през април 2004 г. сред членове на ДКЕР и евентуалните купувачи на електроразпределителните сдружения се вижда че:
• Светла Тодорова — член на ДКЕР взима ефективно присъединяване във всичките пет срещи с евентуалните купувачи-инвеститори.
• На срещите са обсъждани главно въпросите за нормативната база на активите, нормата на възвращаемост и равнищата и възобновяване на софтуерните разноски за систематизиране и по какъв начин ще залегнат тези индикатори в по този начин наречената „ регулаторна рамка ”
• На срещите са поемани задължения от страна на представетелите на ДКЕР във връзка с размера на цитираните индикатори.
Вследствие на поетите от Светла Тодорова и други членове на ДКЕР на тези срещи задължения равнищата на софтуерните разноски и прикриваните посредством тях обири на електрическа сила през годините се променят по този начин:
За страдание, се следи тревожна практика ДКЕВР да нарушава личните си решения!
Запазването на нивото на софтуерните разноски от 8% се оказва цялостна машинация тъй като както се вижда в решение Ц-19 от 01.07.2017 г. ДКЕВР определя размер на технолгичните разноски за „ ЧЕЗ Разпределение ” – 1 214 866 МВтч. при енергия преминаваща през мрежата им – 9 380 153 МВтч. което съставлява равнище на софтуерните разноски от 13 %. Тези 13% дават опция на ЧЕЗ да прикрива в софтуерните разноски доста повече обири на сила които посредством цената за транспорт през разпределителната мрежа НН бъркат непосредствено в джоба на всички нас като консуматори.
Виж всички публикации от Еленко Божков, енергиен специалист и някогашен член на ДКЕВР-->
И по този начин: дано разгледаме показаната на картинката нагоре опростена еднолинейна скица на квартален трафопост снадбяващ с енергия 16 потребители дружно със съвукупността от шини, разпределителни и електромерни табла, комутационна инсталация и кабели НН.
Само от изброяването на всички тези уреди към този момент ви заболя главата, нали? Затова ги назовавам алегорично опаковка (гюм) в който се „ налива ” електрическата сила (мляко), като „ наливаното ” количество се мери с балансов електромер — БЕ (кантар).
Количеството сила (мляко), потребявано от крайните битови консуматори, се мери с самостоятелни електромери — средства за комерсиално премерване — СТИ1.…16 (мерки) благосъстоятелност на разпределителното сдружение (млекарят). Използването на силата от крайните консуматори (изливането на млякото от гюма) се реализира, като част от нея се губи в описаната нагоре съвукупност от уреди (капчици мляко които остават по стените и дъното на гюма до момента в който млекарят изсипва млякото с самостоятелните ограничения в канчетата на потребителите.) Тези загуби на сила (капчици по стените и дъното) се назовават софтуерни разноски.
Ако никой от 16-те консуматори от показания образец не краде електрическа сила, сборът от показанията на 16-те СТИ(индивидуалните мерки) и софтуерните разноски (капчиците) бъде еднакъв на показанията на балансовия електромер (кантара), т.е. лявата и дясната част на първата формула от картинката ще бъдат равни. Ако обаче един от потребителите краде електрическа сила (т.е. СТИ-то му има нулево показание), лявата част на формулата ще бъде по-малка.
Преди слагането на балансовите електромери в кварталните трафопостове тази разлика въобще не е могла да бъде открита и измерена и кражбите автоматизирано са се прибавяли към софтуерните разноски които не се мерят, а се дефинират от КЕВР като % от миналата през мрежата сила. С слагането на балансовите електромери обаче пробемът с кражбите надалеч не е решен и нарушитерят от образеца не е открит, тъй като е изцяло допустимо още няколко СТИ да имат нулеви показания, защото потребителите, чиято сила мерят тези СТИ, отсъстват.
Знае се че в региона има извършител или извършители, които крадат сила, а също по този начин се знае общият общ брой от количеството на откраднатата сила и силата за софтуерни разноски. Тъй като двете не могат да бъдат измерени поотделно, всичко се „ записва ” като софтуерен разход (при капчиците). За да се откри кой тъкмо краде електрическа сила се употребяват мобилни краткотрайни балансови елктромери ВБЕ, посредством които в случай че използваме още веднъж образеца ни, 16-те консуматори се разделят на четири групи и се открива в коя или кои групи се прави кражба (показан е образец с втората формула от картинката). Тази процедура обаче изисква време и запас и до момента в който бъде открит нарушителят (а и след това) кражбите се отнасят към софтуерните разноски.
Не мислете обаче, че ЧЕЗ или някой от другите монополисти-разпределители заплаща софтуерните разноски и неотделимата тях открадната електрическа сила.
Както е известно от Закона за енергетиката, енергийните предприятия имат право да възвръщат посредством цената за транспорт или систематизиране на електрическа сила избраните от КЕВР размери на софтуерни разноски за преносната или съответната разпределителна мрежа. Тази цена се заплаща от всички консуматори в размер подобаващ на потребената от тях сила.
В горните редове е и отговорът на въпроса:
Как открадната електрическа сила влиза в сметката ни за ток?
Отговорът е: посредством оня ред във фактурата, наименуван „ Пренос през разпределителната мрежа НН ”
Ще отделя и няколко реда с цел да прегледам хипотезата, при която безсъвестен отчетник спомага за обири на електрическа сила, като манипулира или изкривява показанията на СТИ на добросъвестни консуматори.
Малко преди да бъдат приватизирани електроразпределителните сдружения се организира акция по изнасяне на електромерните табла на границата на благосъстоятелност. Поради повишаване на риска от обири на електрическа сила и с цел да се ограничи достъпа до електромерните табла в доста региони и квартали, най-много в регионите с плътно ромско население, тези табла бяха инсталирани на стълбове и то на височина 10 и повече метра. Достъпът до тях беше вероятен единствено с автовишка или специфични стълби.
След приватизацията невъзможността за достъп на потребителите до елктромерите за инспекция на показанията им, в значително случаи беше употребен от недобросъвестни отчетници, с цел да изопачават показанията на електромерите на определни консуматори в интерес на други консуматори. Поставянето на таблата на такава височина се оказа нарушаване на чл.27.(1) от „ Общите Условия “: „ Средствата за комерсиално премерване, в това число ръководещите цените устройства се разполагат по този начин, че потребителят да има опция да следи показанията на средствата за комерсиално премерване ”.
Нещо повече, през юли 2015 г. с решение на Европейския Съд в Люксембург „ ЧЕЗ-Разпределение ” беше длъжен да смъкна всички електромерни табла на такива равнища, че потребителите да могат да следят показанията на своите СТИ. Дълго време ЧЕЗнеглижираше това правосъдно решение, само че откакто бяха оповестени желанията за продажба на сдружението, през това лято стартира акция по пренасяне на електромерните табла, което пък докара до разтройване на работата по подготовката на мрежата за зимата заради заангажирането на ремонтни екипи с акцията. А на тези, които се нуждаят от доказателства за това дали са вероятни операции и изкривяване показанията на СТИ от страна на отчетници или чиновници по подръжката, ще препоръчам да прочетат жалбата на Румен Костадинов Григоров с вх № Е-11ИН-00–300/03.08.2017, както и констативния протокол на КЕВР по тази тъжба.
А в този момент и до каква степен остри и несправедливи са изявленията ми против настоящия член и някогашен ръководител на КЕВР Светла Тодорова за ролята, която има, за това че до 2013 г. софтуерните разноски са с ненормално високи равнища. От протоколите с въпроси и отговори извършени през април 2004 г. сред членове на ДКЕР и евентуалните купувачи на електроразпределителните сдружения се вижда че:
• Светла Тодорова — член на ДКЕР взима ефективно присъединяване във всичките пет срещи с евентуалните купувачи-инвеститори.
• На срещите са обсъждани главно въпросите за нормативната база на активите, нормата на възвращаемост и равнищата и възобновяване на софтуерните разноски за систематизиране и по какъв начин ще залегнат тези индикатори в по този начин наречената „ регулаторна рамка ”
• На срещите са поемани задължения от страна на представетелите на ДКЕР във връзка с размера на цитираните индикатори.
Вследствие на поетите от Светла Тодорова и други членове на ДКЕР на тези срещи задължения равнищата на софтуерните разноски и прикриваните посредством тях обири на електрическа сила през годините се променят по този начин:
За страдание, се следи тревожна практика ДКЕВР да нарушава личните си решения!
Запазването на нивото на софтуерните разноски от 8% се оказва цялостна машинация тъй като както се вижда в решение Ц-19 от 01.07.2017 г. ДКЕВР определя размер на технолгичните разноски за „ ЧЕЗ Разпределение ” – 1 214 866 МВтч. при енергия преминаваща през мрежата им – 9 380 153 МВтч. което съставлява равнище на софтуерните разноски от 13 %. Тези 13% дават опция на ЧЕЗ да прикрива в софтуерните разноски доста повече обири на сила които посредством цената за транспорт през разпределителната мрежа НН бъркат непосредствено в джоба на всички нас като консуматори.
Виж всички публикации от Еленко Божков, енергиен специалист и някогашен член на ДКЕВР-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ